Цели и философия на преподаване
Една от целите ми като учител е да предам знанията и уменията, които имам в областта на информатиката и информационните технологии, на моите ученици. Откриването на ефективни начини за изпълнението на тази задача е предизвикателство за мен, тъй като и учениците и технологиите непрекъснато се променят.
Стремежът ми като учител е да осигуря благоприятна среда на обучение за всеки един от моите ученици, за да израства и да намери посоката на своето бъдеще.
Основна задача за мен е учениците да бъдат подготвени както теоретично, така и практически. Теорията и практиката в моя предмет са неразривно свързани.
Теоретичната част от учебния материал преподавам, използвайки интересни педагогически практики, които позволяват активното включване на учениците в процеса на усвояване.
Не използвам традиционния лекционен метод, защото прилагането му води до нулеви резултати.
В работата си с учениците като форма на мотивация използвам предизвикателството и подкрепата. В практиката си съм установила, че без предизвикателство, учениците не развиват потенциала си и остават незаинтересовани от предмета. Както и без моята подкрепа, учениците чувстват техните усилия недооцнени и се обезсърчават.
Когато преподавам теория, аз създавам атмосфера, която насърчава диалога между мен и учениците, като ги предразполагам да задават въпроси и правят коментари, разкриват личен опит. Този подход създава взаимно доверие. Винаги наблягам на приложимостта в живота на съответното теоретично знание, което мотивира учениците.
Друг характерен аспект от моята работа е гъвкавостта в използваните техники на преподаване - подходът ми съответства на различните класове и различните характери на учениците.
Винаги се стремя да организирам часовете по информатика и информационни технологии отлично. За мен е важно учениците да ми вярват, да имат пълно доверие в знанията ми и уменията ми в областта на компютърните науки, както и целите, които си поставям за тяхното обучение в тази област. Това поражда в тях спокойствие и увереност и им позволява да се концентрират върху учебния материал, без да се тревожат за организацията на учебния процес.
От практиката си съм установила, че учениците стават по-ангажирани в процеса на обучение, ако се усещат по-значими.
Стремежът ми като учител е да осигуря благоприятна среда на обучение за всеки един от моите ученици, за да израства и да намери посоката на своето бъдеще.
Основна задача за мен е учениците да бъдат подготвени както теоретично, така и практически. Теорията и практиката в моя предмет са неразривно свързани.
Теоретичната част от учебния материал преподавам, използвайки интересни педагогически практики, които позволяват активното включване на учениците в процеса на усвояване.
Не използвам традиционния лекционен метод, защото прилагането му води до нулеви резултати.
В работата си с учениците като форма на мотивация използвам предизвикателството и подкрепата. В практиката си съм установила, че без предизвикателство, учениците не развиват потенциала си и остават незаинтересовани от предмета. Както и без моята подкрепа, учениците чувстват техните усилия недооцнени и се обезсърчават.
Когато преподавам теория, аз създавам атмосфера, която насърчава диалога между мен и учениците, като ги предразполагам да задават въпроси и правят коментари, разкриват личен опит. Този подход създава взаимно доверие. Винаги наблягам на приложимостта в живота на съответното теоретично знание, което мотивира учениците.
Друг характерен аспект от моята работа е гъвкавостта в използваните техники на преподаване - подходът ми съответства на различните класове и различните характери на учениците.
Винаги се стремя да организирам часовете по информатика и информационни технологии отлично. За мен е важно учениците да ми вярват, да имат пълно доверие в знанията ми и уменията ми в областта на компютърните науки, както и целите, които си поставям за тяхното обучение в тази област. Това поражда в тях спокойствие и увереност и им позволява да се концентрират върху учебния материал, без да се тревожат за организацията на учебния процес.
От практиката си съм установила, че учениците стават по-ангажирани в процеса на обучение, ако се усещат по-значими.